СКЪПИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

         Простете ни невъзможността да преодолеем заетости и ангажименти, но тази вечер ще бъдем само с мисълта и сърцата си при вас. Съпричастни с всички, които ви обичат и уважават като творчески личности, отдали ум, сърце и талант за делото на българската култура и театър.
         Ако се върнем години назад, ще открием, че с Благоевградския театър ви свързва може би най-малко астрономическо време. Обаче, от гледна точка на наситеността на художествените цели и резултати и щастливото струпване на талантливи личности, начело с незабравимия Любен Грой, това време се равнява на десетилетия. То е една от златните страници в историята на Драматичен театър “Н. Вапцаров”. Благодарим ви, че бяхте в основата на написването й.

       Освен с дните на преживяно лично щастие, обикновено отбелязваме най-хубавите периоди от своя живот и със спомените за онези ЧОВЕЦИ, които са били за нас пример за подражание и стимул за развитие и усъвършенстване. За всички, които са имали щастието да се докоснат до завидната ерудираност, организаторския талант и високата нравственост на Емил Кьостебеков, или само са слушали за него, днешното честване е възможност още веднъж да му отдадем дължимата благодарност за стореното. При това не само от името на Благоевградския театър. Където и да се трудеше през годините семейство Кьостебекови, до нас достигаше като добра и светла енергия информацията за прекрасната творческа атмосфера и успешните им дела.

       Скъпи Марина и Емиле,  желаем ви още дълги години да се радвате на добро здраве и на плодовете на вашата всеотдайност към българската култура.

Прегръщаме ви силно и ви целуваме с много обич!