Научих за бригадата от сайта на БДЗП в интернет. Участието в една съвсем нова дейност беше предизвикателство и приключение, което не ми се искаше да изпусна. Другата причина бе желанието ми да науча повече за птиците.

Да си “насаме” с природата е преживяване, емоция, възторг, които не могат да се сравнят с нищо друго. Да вложиш частица от себе си за опазването й чрез труд и любов те дарява с удовлетворение и чувство за синовна благодарност - към тази, в чието лоно сме създадени и където минава живота ни.

Запомних бригадата с младите лица на нейните участници, с усмивките и смеха им, с неуморимата им жизненост. На Атанасовското езеро властваше атмосферата на доброта и толерантност и това малко общество успя да постигне много именно благодарение на заряда от доброта. Дори когато времето започна да се разваля и отвсякъде заприиждаха градоносни облаци, над палатковия лагер небето бе чисто и светло. Тогава си помислих, че това е защото изпращаме нагоре нашата позитивна енергия.

Всички лекции бяха интересни, но най-силно ме порази разказаното от Марк за дейността на Кралското дружество във Великобритания. За милионите малки птички, избивани от мафията на остров Кипър по особено жесток и мъчителен начин, за да бъдат консервирани в буркани. Възможно ли е? Там намазват с лепило клоните, на които ятата кацат за почивка след дългия полет, на път за Африка. Птичките ужасено започват да махат с крила и от това залепват още по-здраво. После ги хващат и убиват, за да печелят от тях. Кадрите във филма бяха покъртителни. Така загиват близо 30 % от мигриращите птички. Как ли след това тези "хора" гледат в очите децата си и ги учат да бъдат добри?  Оправдание ли е мизерията, за  да унищожаваме живата природа?

Въпреки августовската жега, възстановяването на маркировката в резервата също беше приятно заради обикалянето по пътеките и през високите треви и разговорите ни за птиците, които виждахме.

Наблюдението от “Точката” и навсякъде другаде беше сред най-вълнуващите ми преживявания. Никога няма да забравя ятата розови пеликани, подредени в редици и размахващи в синхрон криле и техния небесен танц,. Сигурна съм, че това не е просто подреждане преди кацане, а поздрав към нас и истинско удоволствие за птиците – от летенето, от усещането на вятъра в крилата, от синхрона между цялото ято. А може ли да се разкаже с няколко думи за реенето на над 30 хиляди прелитащи над главите ни бели щъркели, за бялата чапла, позираща като за снимка, за осоядите, лопатарките, зеленоглавите патици, мишеловите и всички други птици, които преминаха над главите ни...

Всичко, което научих по време на бригадата, беше ново за мен и истинско приключение за сина ми. Докато наблюдавахме небето над Атанасовското езеро, си мислех за героя на Уилям Уортън в “Пилето”, за Джон Ливингстън Чайката и ми се искаше и аз да съм птица. Припомних си, че когато съм била най-щастлива, в цветните си сънища летях и усещането бе невероятно красиво и реално.

Разбрах, че природата в стихията си е много по-силна от човека, но от нас зависи да я опазим чиста и да не накърним катастрофално хармонията в нея. Разбрах, че птиците са свободни, но уязвими и тяхната гибел е знак за гибелта и на човечеството. Разбрах, че в образованието ни има много излишна и често ненужна информация и твърде малко знания за истинските неща, които ни правят Човеци.