Прочетен: 3413 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2009 15:15
През 2003 г. английският драматург Харолд Пинтър публикува стихосбирката “Война”, в която критикува войната в Ирак. Сборникът е удостоен с поетическата награда на името на Уилфред Оуен.
Пинтър, който през 2005 година е удостоен с Нобеловата награда за литература, е сред 50-те видни общественици, изпратили отворено писмо до премиера Тони Блеър, настоявайки за разследване, което да установи колко иракчани са загинали от началото на войната в Ирак през март 2003-та.
В словото си при награждаването му с приза "Уилфред Оуен" (Wilfred Owen Prize), Пинтър казва: “Големият поет Уилфред Оуен изрече трагедията, ужаса - и да, жалкостта на войната така, както никой друг поет не би могъл да го направи. Не сме научили нищо. Близо век след смъртта му светът е станал още по-свиреп, брутален и безжалостен.
Казват ни обаче, че "свободният" свят, символизиран от САЩ и Великобритания, е различен от останалата част на планетата, тъй като действията му се определяли от висши морални съображения и жажда за справедливост, дадени му от някой, наречен Господ.
На мнозина това може да им се струва умонепостижимо, но за Осама бин Ладен е лесно да го разбере.
Какво би казал Уилфред Оуен за инвазията в Ирак? Бандитски акт, акт на нагъл държавен тероризъм, демонстриращ пълно пренебрежение към международното право. Своеволно военно действие, вдъхновено от серия лъжи и нечувана манипулация на медиите, а съответно и на обществото. Акт, целящ да консолидира американския военен и икономически контрол върху Близкия изток, но маскиран - след неуспеха на всички останали оправдания - като освобождаване. Страховито утвърждаване на военната мощ, заради което погинаха хиляди невинни - неясно колко, тъй като, по думите на ген. Томи Франкс, "Не се занимаваме с броене на трупове".
Донесохме мъка, изсипахме бомби, пуснахме уран, извършихме безброй "случайни" убийства, посяхме семената на мизерията и деградацията сред иракския народ, а наричаме това "връщане на свободата и демокрацията в Близкия изток".
Но както всички знаем, не ни посрещнаха с очакваните букети цветя. Това, което пуснахме на воля, е освирепяла и упорита съпротива, безредици и хаос.
Можете да ме прекъснете: а изборите в Ирак? Е, президентът Буш сам отговори на този въпрос, когато каза: "Не можем да приемем, че могат да съществуват свободни демократични избори в страна, която се намира под чужда военна окупация".
Химн на обречената младост
от Уилфред Оуен
Ще плачат ли камбаните за тези,
които мрат безчет?
Гневът на пушката ли
ще скърби за тях?
Оръжеен тътен ли
ще им даде причастие
и заеквайки, ще бъде
тяхната молитва?
Ще има ли и присмех днес за тях?
Ще има ли молитви
и камбанен звън?
Друга скръб ще има ли за тях,
освен рева на хиляди куршуми?
Пастирът ще ги призове ли от тъжната земя?
Ще ги води ли мъждукаща свещица?
Не в ръцете; не в сърцата... а в очите,
ще прочетат "Последно сбогом!"
Тъгата в моминските очи
ще бъде техния покров.
Цветята.
Нежното очакване...
И всяка тъжна вечер на смрачаване
изгасват светлините
09.12.2009 14:11
09.12.2009 16:21
10.12.2009 12:01
- Когато воювах във Франция и Германия като 18 гдишен младеж, ние искахме Европа да е свободна, а после помогнахме тя сама да изгради своята демокрация, индустрия (плана Маршал), компании, просперитет и свободи, а в момента в Ирак правим точно обратното!
Воюваме за да поставим на чело на тяхната икономика наши компании, вместо да помогнем на иракския народ да развие своите.