Една мъдрост на индианците от Дакота гласи: 
"Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него." 
Но в професионалния живот често се опитваме да разработваме други стратегии за действие, например:
- снабдяваме се с по-як камшик; 
- сменяме ездача; 
- казваме, че винаги сме яздили този кон; 
- създаваме работна група, за да анализира коня; 
- посещаваме други места, за да видим как там яздят умрели коне; 
- повишаваме стандартите за качество при яздене на умрели коне;
- създаваме група за бързо реагиране, за да съживи коня; 
- плащаме на хора от чужбина, които уж можели да яздят умрели коне; 
- включваме обучителен модул, за да се научим да яздим по-добре коня; 
- правим сравнение между различни умрели коне; 
- променяме критериите, които определят кога един кон е умрял; 
- впрягаме много умрели коне заедно, за да станем по-бързи; 
- обясняваме, че никой кон не може да е чак толкова умрял, че да не можем повече да го яздим; 
- правим проучване, за да видим има ли по-добри и по-евтини умрели коне; 
- обясняваме, че нашият кон е по-добре, по-бързо и по-евтино умрял, отколкото другите умрели  коне; 
- създаваме група по качеството, за да се намери приложение на умрелите коне; 
- откриваме независимо разходно перо за умрели коне; 
- увеличаваме сферата на отговорност на умрелия кон; 
- развиваме мотивационни програми за умрели коне; 
- преструктурираме, за да може друга област да получи умрелия кон.

Да ви звучи познато?